Тя преминава с лекота от пеене към цигулка, а понякога смело посяга и към „пеещата трион“. С гласа си и различни инструменти тя преминава с плам и страст през най-разнообразни жанрове.

Но какво остава на следващата сутрин? Нищо друго освен спомени за миналото? Песните на великата Хилде Кнеф са също толкова необходими за отговора на този въпрос, колкото и „Утринно настроение“ на Григ или „Good morning heartache“ на Били Холидей. „Играй ми песента за смъртта“ на Мориконе прониква в душата точно толкова, колкото и „Regreso al amor“ (Връщане към любовта) на Пиацола.

Накрая остава обнадеждаващото прозрение:

Дори през деня няма причина за скука – след нощта идва отново нощта!