Стендъп представленията му са изпълнени с остра като нож самоирония и безусловна суровост, най-вече спрямо собствените му недостатъци.

Едва ли някой друг успява да извлече толкова безмилостно забавно от собствената си обърканост, колкото него.

С игрива лекота границите между претенциозността и липсата на достойнство се размиват.