Един филм. Изпълнен на живо на сцената. С минимален брой реквизити. И с максимален брой идеи, с които BlöZinger стимулират въображението и смеховите мускули на публиката си до върхови постижения.

В своята вече десета сценична програма „Целта е по пътя“ BlöZinger отново отвеждат публиката си в „Кино-кабарето на ума“. Защото: който пътува, има какво да разкаже. Но вместо да влудяват познатите си с диапозитиви от преживяванията си по време на пътувания, BlöZinger излизат на сцената и разказват по свой неподражаем начин странни истории за търсенето на собствения си център.

Но откъде започва такова търсене? В далечината или все пак по-добре при собствения си пъп? И когато го намериш – центъра – изпращаш ли на близките си пощенска картичка, за да им съобщиш, че времето е хубаво и храната е вкусна? И изобщо: трябва ли винаги да стигаме някъде? Или не би трябвало по-скоро да следваме примера на автобусния шофьор, който наскоро возеше BlöZinger из немската провинция със следните думи: „По-добре е да пътуваш с надежда, отколкото да пристигнеш.“