В ретроспектива 20-те години на миналия век се считат за изключително бурен период, белязан от политически и икономически предизвикателства. Английските и френските наименования „Roaring Twenties“ и „Années folles“ очертават допълнителни аспекти на това десетилетие, чието многообразие е представено в програмата на този песенен концерт. Така например може да се усети жизненото настроение на младежта от онова време в „Hôtel“ на Пуленк („Je ne veux pas travailler, je veux fumer“ – „Не искам да работя, искам да пуша“) или да се докосне до дадаизма в „Ludions“ на Сати в песенна форма, докато Роджър Куилтър е представител на английската национална музика.

а политическите течения в обществото от онова време постоянно се проявяват в текстовете на песните и биографиите на композиторите. Докато Ханс Пфицнер преди Третия райх беше почитан от консерваторите като композитор с германски националистически възгледи
и в своите писания изразяваше антимодернистки и антисемитски възгледи, в нацистка Германия той вече беше само маргинална фигура. Ерих Волфганг Корнголд също не композираше в модерен стил, но трябваше да напусне Австрия през 1938 г. Ханс Айзлер композира своите случайно намерени „вестникарски изрезки“ като протест срещу буржоазната концертна лирика и като израз на често несигурното
живот на работническата класа в големите градове.
Моника Абел и Катрин Изабел Клайн, номинирани през 2025 г. за наградата на Германската критика за звукозаписи, пренасят гостите музикално в тази епоха.