Когато през 1833 г. в Кнестедт е построено първото католическо училище, в училищната стая е поставен олтар, където католическата общност може да отслужва своите служби. Дотогава католическото население на днешния град Залцгитер-Бад е трябвало да ходи в Либенбург за всички църковни дела. През 1854 г. енорията успява да придобие бившата къща на вдовицата на семейство фон Книстедт (старата каменна къща на днешния Кирхплац) и да създаде параклис тук. Скоро обаче и това пространство се оказва твърде малко за бързо нарастващата общност и затова са направени планове за нова църква. На 29 юни 1888 г. най-накрая е положен основният камък на новата църква, а на 10 ноември 1889 г. тя е осветена.

Централният кораб на трикорабната базилика от пясъчник е дълъг 18,5 м и широк 8 м, а съседните странични нефове са широки по 2,6 м. Кулата, в която се намира и главният вход, е висока 27,3 метра и от 1928 г. е покрита с меден покрив. Църквата е преустройвана няколко пъти. По време на последния основен ремонт по случай 100-годишнината ѝ интериорът и дървените съоръжения са пребоядисани, фасадата е почистена и пребоядисана, а кръстът, сферата и ветроупорната кула са подновени.

Църквата има исторически значимо приспособление под формата на блокиращо изображение от XV в. Това изображение, известно като "Вьопстедтската пиета", произхожда от старата църква във Вьопстедт, която е разрушена през 1281 г. Четири фигури на светци в южния неф датират от същия период. На североизточната стена на наоса се намира крилат олтар, създаден през 1954 г., със статуя на "Мария, кралица на небето", която е дарена на църквата през 1888 г. Интериорът на църквата е умишлено запазен семпъл. Единствената украса е фреската "Успение Богородично" в църковния хор. Тя е била скрита дълго време и е разкрита отново едва през 1988 г.

Първият орган на църквата е закупен през 1855 г. и вече се използва в параклиса на бившата вдовишка къща. През 1892 г. той е заменен с нов, по-голям орган с 18 спирки и общо 882 тръби, построен от органостроителите Furtwängler & Hammer от Хановер. Оловните фасадни тръби са извадени от употреба по време на Първата световна война и са заменени едва през 1922 г. Сегашният орган е открит през 1970 г.; той е орган с плъзгащ се сандък с 20 спирки и 1442 тръби.

При построяването на църквата през 1889 г. са отлети и две бронзови камбани. По-голямата от тях е посветена на Дева Мария, като тази камбана тежи 1179 кг. По-малката камбана, тежаща 86 килограма, е била посветена на Свети епископ Бернхард. По-голямата камбана е извикана по време на Първата световна война, но се връща невредима през 1919 г. По време на Втората световна война тя отново трябвало да бъде предадена и била претопена. По случай 100-годишнината на енорията през 1955 г. енорията получава като подарък нова камбана.

Текст: Маркус Шулце, Ortsheimatpfleger на Хоенроде