Настойничеството може да бъде установено по закон или от местния съд.

Настойничеството не е обществена "услуга" в тесния смисъл на думата.

Включването на настойничеството в Социалния кодекс VIII като "друга задача" задължава компетентните органи да осигурят персонал за управлението на настойничеството.

Самото управление на настойничеството може да бъде възложено на конкретно лице, организация или служба за подпомагане на младежта. Местният съд решава на кого да бъде възложено управлението на настойничеството.

Местната служба за подпомагане на младежта "автоматично" става настойник, когато неомъжена непълнолетна майка има дете. Това настойничество се прекратява веднага след навършване на пълнолетие на майката. "Автоматичното" настойничество не се прилага, ако бащата на детето е пълнолетен, бащинството е установено преди раждането и родителите са направили декларация за съвместно упражняване на родителските права.

Фактическото управление на настойничеството се урежда от частното право. Настойниците до голяма степен изпълняват задачите, които без това настойничество би трябвало да се изпълняват от родителите. Действителните грижи за детето обикновено се възлагат на други лица и/или агенции. Настойникът представлява лицето, над което се упражнява настойничество, по всички въпроси (по които лицето не може да взема решения само).

Примери:

• Откриване на спестовна сметка
• Разрешение за операция
• Смяна на училището
• Определяне на място на пребиваване

Ако настойничеството се осъществява от службата за социално подпомагане на младежи, това се нарича "официално настойничество". Назначава се съответно лице, наето от службата за младежки грижи. Това лице е отговорно за задачите, свързани с настойничеството.

Съществуват по-обширни разпоредби за областта на настойничеството, които не могат да бъдат описани подробно тук поради тяхната сложност.

Отговорност носят местният съд, независимият град, областта и местният орган, принадлежащ към областта.