За да бъде осиновено дете, и двамата родители, както и самото дете, трябва да дадат съгласие за осиновяването. В определени извънредни случаи съгласието на единия родител може да бъде заменено от решение на семейния съд.

Заместването на съгласието на единия родител е възможно, ако той проявява безразличие към детето си или грубо нарушава задълженията си към него за продължителен период от време.

В посочените по-горе случаи съгласието може да бъде заместено само ако за засегнатото дете биха възникнали особено тежки (непропорционални) неблагоприятни последици, ако осиновяването не се осъществи.

Замяната на съгласието на един от родителите е възможна също така, ако той е нарушил особено тежко родителските си задължения и поради тази причина може да се предположи, че детето никога няма да живее в домакинството на този родител.

Замяната на съгласието е възможна и когато един от родителите страда от особено тежко психично заболяване или от особено тежко умствено или психическо увреждане и поради това не може трайно да се грижи за детето си и да го възпитава, както и когато в такъв случай развитието на детето би било сериозно застрашено, ако не се осъществи осиновяване.

Предпоставка за заместване на съгласието е следователно във всеки случай това, че ако детето не може да бъде осиновено, това ще доведе до значителни негативни последици за него. Леките неблагоприятни последици, които могат да възникнат за детето, ако то не бъде осиновено, не оправдават заместване на съгласието за осиновяване.

Ако съгласието трябва да бъде заместено, защото единият родител проявява безразличие към детето си, Службата за закрила на младежта е длъжна да информира (разясни) на този родител, че заместването на неговото съгласие е възможно. Тя трябва да го уведоми, че семейният съд може да замести съгласието едва след изтичането на три месеца от датата на уведомяването.

Това разяснение не е необходимо, ако местонахождението на родителя не е известно и въпреки съответните усилия от страна на Службата за закрила на детето не може да бъде установено в рамките на три месеца.

Ако съгласието трябва да бъде заменено, защото един от родителите проявява безразличие към детето си, Службата за закрила на детето трябва да информира (консултира) този родител за това каква помощ може да бъде предложена, в случай че родителят сам поеме отглеждането на детето си в своето семейство.

Тази консултация не се провежда, ако детето вече отдавна е настанено в семейството, което желае да го осинови, и ако при настаняването му в дома на родителя се очакват сериозни вреди за детето.

Заместването на съгласието на бащата е възможно, ако майката има изключителна родителска грижа за детето.

В посочените по-горе случаи съгласието може да бъде заместено само ако за засегнатото дете биха възникнали особено тежки (непропорционални) неблагоприятни последици, ако осиновяването не се осъществи.

В случаите, в които майката упражнява изключителната родителска грижа, Службата за закрила на младежта трябва да консултира бащата относно неговите правни възможности. Тук се има предвид, например, указание за възможността бащата да подаде молба за изключителна родителска грижа за детето.