В изложбата "От рудата до стоманата - образи от света на труда" Общинската художествена колекция представя творби, които впечатляващо документират това развитие и трудния път към производството на стомана.
Изложбата започва с рудодобива, извличането на естествено срещаща се руда. Херман Кетелхьон (*1884 Хофгейсмар - †1940 Мюнхен) и Юрген Валер (*1939 Дюселдорф) изобразяват тежкия труд под земята в мрачни картини. Особено в творбите на Валер миньорите са изобразени в скучни, земни до черни цветове в компактно изображение, като само светлината на каските им осветява пейзажа. Показан е и по-нататъшният път на рудата и другите суровини до стоманодобивния завод, както и гледката към различните топилни заводи.
Живеещите в Залцгитер художници Валтер Юнге (*1905 Хамбург - †1990 Залцгитер) и Хелмут Лингщадт (*1939 Зеесен) са документирали Salzgitter AG и работата в самия завод. Изложбата завършва с творби на Дитер Крамер (*1937 г. Хамбург) и Харалд Дуве (*1926 г. Хамбург - †1984 г. Тремсбютел), които изобразяват преработвателната промишленост, като например съвременното конструиране на автомобили във VW.
Изложбата документира пътя на индустриализацията по отношение на стоманата и по-нататъшното развитие на стоманените продукти. Занаятчийските ковачници са заменени от стоманодобивни предприятия и фабрики, които са в състояние да предлагат продуктите на пазара в евтино масово производство. Възниква индустрията за производство на въглища и стомана. Новите технологии направиха възможни и продукти, които трудно биха се произвеждали ръчно поради размерите им, като например железопътните релси и локомотиви, които движеха индустриализацията напред, или строителната стомана, без която не би била възможна стоманобетонната конструкция на съвременните големи сгради. Без продуктивна въгледобивна и стоманодобивна промишленост нямаше да има модерно автомобилостроене. В Германия въглищната и стоманодобивната промишленост беше движещата сила на германското икономическо чудо. Дори и днес стоманодобивната промишленост и стоманопреработвателната промишленост са все още важни икономически фактори.
| Херман Алберт | Албрехт/д. | Герд Арнц | Едуард Баргхер | Ернст Барлах |
| Томас Байерле | Бернд и Хила Бехер | Макс Бекман | Фолкер Блумковски | Емил Чимоти |
| Копли | Джим Дине | Ото Дикс | Гюнтер Дребуш | Харалд Дуве |
| Конрад Феликсмюлер | Йолан Грос-Беттелхайм | Леа Грундиг | Йоханес Грюцке | Фридеман Хан |
| Рихард Хамилтън | Алекс Ханиман | Ерих Хекел | Бернхард Хайзиг | Дейвид Хокни |
| Карл Хорст Хьодике | Алфред Хрдличка | Хорст Янсен | Константин Джакси | Джаспър Джонс |
| Ален Джоунс | Менаше Кадишман | Максим Кантор | Херман Кетелхьон | Петер Класен |
| Карл-Хайнц Климан | Волфганг Кьоте | Käthe Kollwitz | Дитер Краемер | Фернан Леже |
| Макс Либерман | Рой Лихтенщайн | Бернд Льобах | Тило Маач | Герхад Маркс |
| Анри Матис | Нане Майер | Пит Морел | Зигфрид Нойенхаузен | Хартмут Нойман |
| Емил Нолде | Алберт Оелен | Клаес Олденбург | Валдемар Ото | Йоахим Палм |
| А.Р. Пенк | Джеймс Розенквист | Дитер Рот | Малте Сарториус | Рудолф Шлихтер |
| F. В. Зайверт | Волфганг Сми | K. Р. Х. Сондерборг | Антони Тапиес | Герхард Троммер |
| Мария Удън | Тремеза фон Брентано | Юрген Валер | Ерих Вегнер | Готфрид Виганд |
| Анна Б. Висендангер | Герд Уинър | Ханс-Петер Цимер |