Табелите са разположени на исторически места за съхранение по протежение на пешеходна пътека с дължина около четири километра между Алтенхаген и Гебхардсхаген.
Жанет Хенчел, първа председателка на Работната група по история на града, подчерта значението на новите информационни табели за културата на паметта в Залцгитер. С оглед на наскоро откраднатите информационни табели за бившия концентрационен лагер „Залцгитер-Бад“ тя обясни: „Именно сега, когато информационните табели за концентрационния лагер „Залцгитер-Бад“ бяха откраднати, ние продължаваме да залагаме на една жива култура на паметта.“
И Йенс Лоок, директор по трудовите въпроси в „Salzgitter Flachstahl GmbH“, подчерта значението на работата по паметта на историческите места: „Наша историческа отговорност е да помним престъпленията на националсоциализма. Особено днес това е по-важно от всякога, когато крайнодесните течения набират все по-голяма популярност в Германия.“
Франк Клингебиел, кмет на град Залцгитер, посочи значението на новите паметни знаци: „Сега на всички бивши места на концентрационни лагери в Залцгитер има паметни знаци и информационни табели. Няма да можем да компенсираме престъпленията, извършени срещу жертвите, но можем да ги помним и да предотвратим това да се случи отново.“
Маартен Вербааршот, син на бивш нидерландски принудителен работник, „[…] искаше да разкаже историята на Нол и Вилем, започвайки от времето, прекарано в укритие, и рейда в църквата в Севенум, работата им в мината (доколкото знам), мизерния им престой в лагера и как са си спасили живота един на друг.“ Холандецът подчерта значението на паметните плочи за близките на принудителните работници и затворниците в концентрационните лагери.
След това Юлия Браун от Работната група по история на града поведе участниците от паркинга за пешеходци в Алтенхаген до бившето място на външния лагер на концентрационния лагер Гебхардсхаген.
С помощта на исторически изображения и спомени тя разказа историята на лагера, както и за катастрофалните условия на живот и труд на затворниците в концентрационния лагер. В контраст с това тя представи биографията на един охранител.
Информация: Принудителен труд в минното дело
След началото на Втората световна война през 1939 г. в мината „Хаверлахвизе“, принадлежаща към тогавашните „Райхсверке ‚Херман Гьоринг‘“, бяха наети множество цивилни принудителни работници – мъже и жени, военнопленници и затворници от концентрационни лагери. Те трябваше, наред с другото, да работят в добива на руда.
Те бяха настанени в пет баракови лагера между Алтенхаген, Гебхардсхаген и Густедт. През лятото на 1944 г. СС създаде в един от тези лагери, близо до шахтата „Хаверлахвизе II“, външния лагер на концентрационния лагер „Гебхардсхаген“. Около 450 мъже са били подложени на принудителен труд там при нечовешки условия. Те са били принудени да работят както над земята, така и под земята. Лагерът е просъществувал около два месеца.
Работната група по история на града благодари на „Salzgitter Flachstahl GmbH“, на Общинското предприятие (SRB), както и на дизайнерското бюро „Hinz & Kunz“ от Брауншвайг за доброто сътрудничество и изработването на информационните табели. Реализацията стана възможна благодарение на дарения от „Фолксваген Залцгитер“ и Ротари клуба „Залцгитер-Волфенбютел-Форхарц“.