Преди 1800 г. в Залцгитер-Бад вече има няколко музиканти - след Наполеоновата епоха броят им рязко нараства. Във времената на икономически трудности "Klesmern" предлага на все повече бедни обитатели на вили, надничари и дребни занаятчии възможност да изкарват прехраната си.

Първите музиканти се обединяват, за да създадат арфови оркестри. Най-малкият инструментариум бил арфа и цигулка, към които понякога се присъединявали флейта или вокал. Освен това скоро се формират духови оркестри, първоначално квартети, а след 1820 г. и по-големи развлекателни групи. Репертоарът зависел от способностите на музикантите и нивото на обучение и варирал от местни и народни песни за по-малките улични оркестри до потури и увертюри за по-големите хорове.

Първите музиканти от Залцгитер от 1790 до 1812 г. пътуват само до близката си родина или до северозападната част на Германия. Тези пътувания не са изисквали специално финансиране. Те са можели да "klesmert" в следващия град. До Дания, Норвегия и Швеция също се стигало пеша или с покрита каруца. Групата на Даммайер е първата, която пътува до Русия през 1813 г. Много други групи ги последвали. Някои от тях свирят в двора на царя и в дворовете на други князе. Едва забраната на музиката след убийството на царя през 1881 г. слага край на концертната дейност на хоровете от Залцгитер в Русия.

Първата отвъдморска страна, в която музикантите от Залцгитер пътуват след 1812 г., е Мексико. Най-често дестинацията е била източното крайбрежие, но е имало и групи, които не са се поколебали да преминат опасния път с кораб около нос Хорн, за да свирят в западната част на Южна Америка. Но Северна Америка и Австралия също са били ранни дестинации. Пътувало се е дори до Китай, Япония, Индия, Арабия и Южна Африка. Тези отвъдморски дестинации е трябвало да бъдат внимателно планирани и предварително финансирани. Търговците от Залцгитер и най-вече банкерът Зиверс осигуряват на музикантите дрехи и необходимите пари за пътуване. Веднага щом се натрупат излишъци, в Залцгитер се изпращат по-големи суми, за да се изплатят дълговете и да се подпомогнат онези, които са останали у дома.

Много от музикантите в Залцгитер са имали свой собствен език, т.нар. клесмерски език. Изрази от ротвелския и долнонемския език се смесват с елементи от чужди езици от страните, в които са пътували. Това не е бил пълноценен език, а се е отнасял предимно за музика, пътуване, търговски надзор, приходи, храна и напитки. Този език е бил много жив в Залцгитер до 1890 г., но с изчезването на Salzgitter Klesmer, езикът също изпада в забвение. Поради навлизането на "механичната" музика и възможностите за заработване в промишлеността броят на клесемерите е станал незначителен най-късно до Първата световна война.

Днес на площад "Клесмер" в Залцгитер-Бад се провежда ежегодният фестивал "Клесмер" с участието на ансамбли от цял свят в чест на пътуващите музиканти от Залцгитер.